УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,
Във връзка с някои въпроси, постъпили в Съюза по повод действието на КТД, моля да вземете предвид следното:
С колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона.
Колективен трудов договор по отрасли се сключва между съответните представителни организации на работниците и служителите и на работодателите.
Колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация – страна по договора.
Съгласно чл. 4 от КТД в средното образование от 06.12.2022 година, договореното в него е в минимален размер и има сила по отношение на директорите на образователните институции, които членуват в работодателските организации, страни по КТД.
Действието на КТД по отношение на директорите на образователните институции следва да бъде съобразено със следните норми – директорът по силата на чл. 61, ал.2 от КТ сключва трудовия си договор с висшестоящия административен орган – МОН, РУО на МОН и Кмета на съответната община, като трудовото правоотношение по така сключения трудов договор възниква между директора като служител и образователната институция, която той управлява. Тук следва да се съобрази и определението на „Работодател“, така както то е дадено в КТ – Допълнителни разпоредби – Обяснения на някои думи – § 1. По смисъла на този кодекс:
1.“Работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.“ Следователно по силата на КТ, след като сключи трудовия си договор с висшестоящия административен орган, директорът става служител на образователната институция, в качеството й на работодател.
От тук следва и изводът, че при колективното трудово договаряне, КТД се сключват между работодателите, представлявани от техните работодателски организации и синдикалните организации. Участието на Министерството на образованието и науката в КТД е необходимо поради факта, че то е държавният орган, който отговаря за ръководството и финансирането на целия образователен процес и с участието си гарантира, че финансовите параметри, договорени в КТД ще бъдат изпълнени чрез приемането на държавния бюджет, като там се гарантират средствата за тези договорености. Следователно с КТД на браншово ниво се гарантира, че в бюджета на съответните образователни институции ще постъпят необходимите средства, договорени за всички служители, обхванати от действието на КТД. В обхвата на тези служители влиза и директорът на образователната институция. Така на национално ниво в КТД са гарантирани средствата, договорени в КТД, които се полагат на директора на институцията. В този смисъл когато кметът на общината трябва да подпише съответните документи на директора за да ползва той правата си по КТД, това той прави въз основа на правата си по чл. 61, ал.2 от КТ, но разходите не са допълнително давани средства от общината, а са за сметка на бюджета на образователната институция, в който се включват и средствата на договорените придобивки на директора по КТД. В този смисъл кметът няма правното основание да откаже предоставянето на договорените клаузи, отнасящи се до директора на съответната образователна институция.
Поради характера на длъжността „Директор на образователна институция“ в случаите, когато институцията е общинска, упражняването на работодателската власт на основание на чл. 61, ал.2 от КТ е предоставена на висшестоящия административен орган – кмета на общината. Въпреки това, работодател на директора остава образователната институция, на която той е директор. Затова и последиците от упражняването на трудовите права на директора възникват от името и за сметка на съответната институция.
С Тълкувателно решение № 1/ 2012 година на Върховния касационен съд приема, че „настъпването на правните последици от изрично предвиденото юридическо действие направо в правната сфера на работодателя, а не в тази на висшестоящия му административен орган, определя последния като негов законен представител по смисъла на чл. 36 от Закона за задълженията и договорите, като негов представителен орган.
Всички институции в системата на предучилищното и училищното образование следва да спазват КТД, действащи по отношение на всички работници и служители, обхванати от действието на КТД, в това число и на директора на институцията. Упражняването на тези права не се препятства от факта, че кметът на общината не е страна по КТД, защото в този случай, кметът действа като представител на образователната институция, която е обвързана от действието на КТД.
Ако има сключвани общински КТД, то тогава участието на кмета на общината е съответно на участието на МОН при отрасловия КТД – тук кметът гарантира осъществяването на придобивките за служителите, за които трябва да се предвидят средствата в общинския бюджет, в това число и за директорите на образователните институции на общинско подчинение. И в този случай, обаче, няма принципна разлика в механизма на действието на КТД на национално и на общинско ниво по отношение на директора – той има правата, които КТД дава за всички други лица, за които КТД важи.
