Информация по отлагането на платения годишен отпуск

0
119

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Във връзка с някои въпроси, постъпили в съюза по отлагането на платения годишен отпуск, моля да вземете предвид следното:

По силата на чл. 173, ал.5 от КТ, работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176.

Разпоредбите на чл. 176 от КТ уреждат случаите, в които ползването на платения годишен отпуск може да се отлага за следващата календарна година по искане на всяка от страните. Това става при следните условия:

  1. От работодателя – когато важни производствени причини налагат това. В КТ няма дадено легално определение за това кога е налице наличието на такива „Важни производствени причини“. Преценката за наличието на такива причини се прави едностранно от директора и тя не може да се оспорва. Работникът или служителят е длъжен да се съобрази с нея и да й се подчини, но законът му осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск;
  2. От работника или служителя:
    • когато ползва друг вид отпуск (например: отпуск за временна неработоспособност (поради болест), за бременност, раждане, осиновяване и отглеждане на малко дете (чл.163 и 164 КТ), учебните отпуски по чл. 168-171а КТ, служебни и творчески платени и неплатени отпуски по чл. 161 КТ и др.). Писмено искане в този случай не е необходимо – чл. 38 НРВПО;
    • по писмено искане на работника или служителя, но със съгласието на работодателя.

В тези два случая не се прилага разпоредбата на чл. 173, ал.5 от КТ, т.е. не е задължително да е бил ползван половината отпуск за съответната календарна година.

В случаите по чл. 173, ал. 4 КТ (предоставяне ползването на отпуска без съгласието на работника или служителя), чл. 176, ал. 1, т. 1 КТ (отлагане ползването на отпуска от работодателя) и чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ (когато по искане на работника или служителя ползването на платения годишен отпуск е отложено със съгласието на работодателя), работодателят предоставя или отлага ползването на отпуска в писмена форма и своевременно уведомява работника или служителя (чл. 37г, ал. 2 НРВПО).

Тук не бива да се заравя разпоредата и на Чл. 37а. от Наредбата за работното време, почивките и отпуските – В началото на всяка календарна година, но в срок не по-късно от 31 януари, работодателят е длъжен да уведоми писмено всеки работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да ползва през календарната година, включително отложен или неизползван от предходни календарни години.

Чл. 37г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските въвежда правилото, че работодателят може да отложи ползването на платения годишен отпуск както на отделен работник или служител, така и на работниците и служителите от съответното организационно (структурно) звено.

В случаите по чл. 173, ал. 4, чл. 176, ал. 1, т. 1 КТ и когато по искане на работника или служителя ползването на платения годишен отпуск е отложено със съгласието на работодателя по чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ, работодателят предоставя или отлага ползването на отпуска в писмена форма и своевременно уведомява работника или служителя.

Съгласно чл. 176, ал. 2 от КТ, когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. А когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по предходното изречение, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително.

С уважение:
адв. Янко Янков