Не бива да се връщаме към времето с един учебник за всички – Диян Стаматов пред „Телеграф“

0
57

Снимка: telegraph.bg

– Г-н Стаматов, бяхте избран с голямо мнозинство за втори мандат за председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета. Очевидно колегите ви оценяват работата ви като успешна. Какви са приоритетите ви?

– За голямо съжаление толкова неща несвършени през последната година не е имало никога в страната, в това число и в образователната сфера. Според мен, според много колеги за голямо съжаление това затишие, което върви в сферата на образованието през последните десетина месеца, много зле ще се отрази на всички на национално ниво след време, защото светът върви стремглаво и той не се съобразява с това, че в България има казус, проблем – няма правителство, и че промените трябва да са със същата сила във всеки един сектор, както бяха допреди десет месеца. Трудно могат да се наредят приоритети в един такъв момент. Ако трябва да сме много конкретни обаче, едно от най-важните неща, които стоят в момента пред нашата гилдия, това е необходимостта от планиране на добро увеличение на заплатите от следващата година. Това е изключително важно, защото в учителското съсловие усещането за това, че заплатите ще изостанат в темпа, в който бяха през последните години, е много силно. И това не трябва да се допуска. Минимум 25 процента трябва да е увеличението на учителските заплати, следващи темпа на инфлация, и то от 1 януари, стига, разбира се, да има бюджет. Успоредно с това са една друга голяма група от необходими промени – рязка промяна на учебните програми и учебното съдържание, тоест какво и как се учи, да се опита който и да е нов министър да направи така, че да има бързи промени, свързани с приобщаващото образование, без това да е свързано с промени в законодателството. Натрупаха се доста неща, които търпят промяна. Максимално трябва да се намали административната тежест и бумащината във всички сектори на средното образование. Да се върнем към ситуацията, в която да не забравяме, че ученикът е най-важен и дигитализацията, която е в сериозен напредък през последните години, да продължи изключително да напредва в сферата на средното образование, а не да стоим на ниво, в което приключихме с онлайн обучението. Тоест трябва да имаме всичко, което направихме в една много надграждаща посока.

– Говорите за дигитализация, но все още има много училища, в които карат учениците да правят проекти на картон, да принтират текстове и да режат картинки. И говорим за училища в София, та какво ли остава за провинцията.

– Със сигурност винаги ще има училища, които изостават, но хубавото е, че има една немалка група, които дърпат стремглаво напред и образователната каруца, образно казано, върви в доста училища в страната ни почти на европейско ниво. За голямо съжаление обаче промените изостават на общонационално ниво и те трябва да бъдат дърпани със същата тази сила, с която се дърпаха допреди да настане вакуума в цялото ни политическо национално обкръжение.

– Преговорите за съставяне на кабинет вървят трудно. Много вероятно е да няма такъв. Как това нехайство, инат или недалновидност се отразяват на образованието? Усещате ли апатия у колегите си?

– Навсякъде се усеща, във всички сфери, в това число и в образователните. Няма как да е другояче. Най-големите притеснения са, че инфлацията, която е повсеместна, ще се отрази много пагубно на заплатите в средното образование, както и във възможността да си плащаме сметките след 1 януари. Дотогава имаме бюджети и всичко е факт, но както добре виждаме, нещата с преговорите за бюджета следващата година също не са много оптимистични, а това без съмнение ще намери своето доста пагубно отражение върху тези две посоки – заплати и издръжка на образователните институти.

– Нормално ли е в тази ситуация да говорим за актуализация на бюджета, след като никой не иска да го гласува? Учителите склонни ли са както медицинските работници, както полицаите и надзирателите да си търсят правата, протестирайки? Ще се стигне ли до затваряне на кръстовища от учители?

– Прекалено сме далече от подобни казуси, но въпреки всичко животът продължава със същата сила, с която е вървял винаги. И това, че в момента в нашата страна има сериозно изоставане, според мен то трябва да бъде наваксано и да си влезе в нормалното русло, което е в цяла Европа. Никой няма да ни чака в една такава ситуация. Няма служебен живот. Има един-единствен живот. Това, че ние вървим вече година в служебно правителство, не променя тази ситуация.

– Има едно сериозно противопоставяне в обществото на идеята да се увеличават заплатите в сферата на образованието. Създава се изкуствено конфронтация. Аз не познавам учители с толкова високи възнаграждения, на които чак да завидя. А вие?

– Това, което трябва много ясно да се знае, е, че минималната учителска заплата в момента е точно толкова, колкото и на касиерката в голям хипермаркет. Каквото и противопоставяне да има, това е факт. И поради тази причина трендът на увеличение на учителските заплати не бива да бъде спиран, а трябва да продължи. Защото само преди 4 години заплатите на учителите бяха 700 лв., максимално ниски. Те и в момента не са високи. Сега са 700 евро. Такава учителска заплата в нашите близки европейски страни няма. Въпрос на време е да станем равноправни по отношение на еврообращението. Това възнаграждение трябва да върви, без да има никакъв проблем от това, че има противопоставяне в обществото. Заплатите на педагогическите специалисти трябва да се увеличат, както и на всички хора, които са сериозно изостанали поради различни причини.

– Говорим за стипендии за даровити деца и отличници, колкото и символични да са те. Има ли начин да се стимулират и преподавателите, които се раздават в професията си, работят по програми, обичани и харесвани са от учениците, действат иновативно, изпъкват над масата?

– Да, има такава възможност. Тя обаче се прави веднъж в годината и не може да бъде кой знае колко голяма награда, от порядъка на 200-300 лв. еднократно в рамките на годината на човек от тази група, за която споменахте. Всъщност уравновиловката по отношение на възнагражденията ни продължава да бъде факт в средното образование и независимо че има немалка група дърпащи училища напред, разликата с онези, които не са толкова активни в образователната подготовка, е съвсем малка. Ножицата не е толкова голяма, колкото реално би трябвало да бъде, измеримо с качеството, което се предлага.

– Вашето училище е известно с това, че има много млади и много активни учители. Каква е средната възраст на учителите, които работят в момента в системата?

– Средната възраст при нас е 35 години, ние сме млад колектив. Средната възраст на педагогическите специалисти в страната през последните години започна да спада, но въпреки всичко най-голямата група работещи в средното образование е в групата 50 – 63 г. Тя е чувствително по-голяма от групата на младите специалисти. Със сигурност промяната на възнаграждението е много важен стимул, за да бъде един млад човек мотивиран да започне да работи като учител и още по-мотивиран – за да остане в педагогическата гилдия, след като са минали критичните 2-3 адаптивни години. Освен възнаграждение, трябва да има и добър стимул за квалификация, защото изключително бързо се променят методите и подходите, с които се борави във всяка една класна стая. За да бъде на ниво, модерен, всеки един учител трябва да се квалифицира постоянно.

– Има ли риск от затваряне на детски градини и училища, които няма да могат да си плащат сметките за тока?

– До края на декември не съществува такъв казус. От началото на следващата година всичко зависи от бюджетната обстановка, която ще се развие дотогава в национален аспект. Никога досега детски градини и училища не са оставали без пари дори при нисък бюджет. Би било казус, ако на отделни места средствата, които са предвидени – 1/12 от бюджета, не са достатъчни, за да бъдат покрити съответните сметки. Но пък имаме гарантираното уверение на управлението на образователното министерство, че там, където има подобен казус, ще има конкретно подпомагане, за да няма затваряне нито на детски градини, нито на училища.

– От години се говори за възможност на училищата да поемат част от издръжката си – с допълнителни уроци, договори с външни фирми за спорт и танци, чуждоезиково обучение и др. Как може да стане това, без общините да им прибират част от доходите и да им пречат?

– Естествено, това може да стане със законодателна промяна, защото в момента тя не е много изчистена и това създава немалко главоболия при извършването на такива дейности. Но пак се връщаме до възможността и ситуацията, в която се намираме. Така че може би няма да е много скоро една такава промяна.

– Какво може и какво не може да направи един общински съветник като вас, който се раздава в професията си, но все пак не решава нищо еднолично?

– Миналата седмица бяха направени няколко много значими стъпки за средното образование в София. Едната от тях беше единодушното гласуване на 55-о училище в район „Студентски“, където винаги е имало много желаещи да се запишат, но не е имало толкова голяма сградна структура, за да се реализира. Втората възможност, за която бях много радостен, е гласуването, отново единодушно от всички общински съветници, за изграждането на триетажна сграда в район „Студентски“. И третата радост беше, че от 1 януари се създава общински културен институт, който ще поеме ангажиментите на досегашния „Музейко“, добре познат на всички софиянци, който става общинска собственост с дарение на общината и с възможности да функционира максимално отворено и гъвкаво за всички, които искат да ползват неговите услуги, като за тази грижа ще има общинска структура.

– В началото на разговора ни споменахте за учебното съдържание. Като родител на осмокласник, който се изръси сериозно за учебници в началото на годината, любопитствам защо има толкова много учебници и помагала, които са почти идентични?

– Материалът е един и същ, но училищата са изключително различни и всяко от тях би трябвало да има възможност да избере по кой учебник да работи. Нещо повече, дори в училището, което аз ръководя, има в рамките на един випуск класове, които използват различни учебници по различни авторски колективи, което отразява индивидуалната характеристика на съответния клас, индивидуалните особености вътре на учениците в класа. Не всички са еднакво мотивирани, а това трябва да намери отражение вътре в самите учебници по начина, по който те са представени. Материалът е на пръв поглед един и същ, но начинът, по който се представя, съвсем естествено би трябвало да е различен, така че да достигне до вниманието на отделните групи ученици. Според мен не може и не бива да има връщане във времето, когато имаше един учебник. Трябва да има възможност за избор на няколко и това да е в правата и ангажиментите, както е в момента, на учителите, които преподават на съответните класове и на училището.

Цялото интервю с Диян Стаматов прочетете на telegraph.bg