Образованието на 2022 г. е като самотен пътник на изоставена гара

0
98

Автор: Лилия Ангелова

След като COVID ограниченията вече не доминират в образователния процес у нас, говорим с Диян Стаматов за това какви са проблеми в училище сега. Оказва се, че процесите в родното школо са се върнали в обичайното си русло – има нужда от нови учебни програми, от нови начини на преподаване и не от хартиени, а от дигитални учебници. Но дали това е дневният ред в промените, които се дебатират по отношение на средното образование в парламента, оценката дава Диян Стаматов – директор на 119. СУ и бивш зам. просветен министър.

– Промените, които „Възраждане“ предложиха – мандатност на директори, да се повтаря в начален курс, да няма атестация, бяха отхвърлени от образователнта комисия в парламента, господин Стаматов. Защо бяха толкова остри реакциите срещу тях – не им е времето ли?
– Имаше висока степен на активност в предложенията, които се правят в посока мандатност на директорите, повтаряне на ученици в начален етап, премахване на атестирането и по-строги правила за конкурсите за началници на регионални управления. И четирите предложения бяха в пълно разминаване в основната философия на настоящия закон. Той и сегашният начин на структуриране на средното образование указват да се положат всички усилия да няма хора, които отпадат от системата. И четирите предложения са противоположни, изключващи. Повтарянето на учениците е точно в тази посока. Със сигурност много хора биха казали – чудесно, ученикът, като не знае, трябва да повтаря. Но в момента в европейски план само в някои от бившите страни от социалистическия лагер тази пракитка съществува още. Всички усилия трябва да са насочени и са насочени към това ученикът да има повече знания, да положи повече усилия и да няма отпадане. Когато ученик повтаря, неговата възможност за отпадане е много голяма. И тук ще добавя следния и категоричен пример – когато действаше Законът за народната просвета и имаше възможност да се повтаря, в страната годишно тя се прилагаше за неповече от 50 деца. Това показва, че и тогава не се е прилагала тази опция. По отношение на мандатността – тя не е най-важният казус и то по много причини. Ако се стигне до ситуацията да се въведе такава, трябва да бъде много добре обмислено всичко за това как да бъде приложено, как да бъде промен кодексът на труда – какво ще прави един директор, когато вече не е такъв, кой ще оцени качеството на труда на даден директор. Притесненията са ни и, че такива промени може да доведат до сериозна политизация в ситемата, защото 5-годишният мандат би дал възможност за сериозна намеса на различни политически структури при назначаването.

– Има упреци, че и сега е така в системата…
– Да, много е чувствителен този казус, но по-скоро трябва да се види няма ли друг механизъм, с който да бъдат мотивирани онези директори, които не си вършат работата качеството, да започнат да го правят.

– Какви са вашите предложения?
– Атестирането е една от възможностите. То може да се прави не на пет години, а на по-кратък интервал. Защото, ако директор не си върши работата, в тези пет години би довел до сериозно съсипване съответната образователна институция. Ако атестирането от една малко по-широка група хора се прави всяка година и оценката от него може да повлияе върху продължаване дейността на даден директор или не продължаването му с определени механизми, това би било възможност. Най-голямата опасност сега бе, когато има доста лъкатушещ парламент, да се дебатира точно този казус – не той е най-важен за системата ни. Би станало пълен хаос със смяната на директори в една такава ситуация.

Цялото интервю с Диян Стаматов прочетете на trud.bg.