Г-жо Иванова, всички в сферата на образованието сте щастлви, че започвате втора присъствена година след ковид пандемията. Какви проблеми обаче стоят пред вас за учебната 2022/2023 г?
Първият учебен ден е най-големият празник за всяко българско семейство. Щастливите детски усмивки, трепетното очакване на учителите, вълненията и емоциите на родителите, са единствени и неповторими само на 15 септември. На този ден всички ние се прекланяме пред духовното огнище на българина – училището, което винаги е било и ще бъде един неизчерпаем източник на познания, сила и авторитет.
15 септември е ден, който обещава ново начало, празник на всяко българско сърце, което носи жажда за разширение на хоризонта на познанието и стремеж към усъвършенстване.
И тази учебна година първият учебен звънец покани ученици и учители да прекрачат прага на родното училище присъствено. Надявам се, а и всички бихме искали, учебният процес да продължи по този начин – спокойно, топло и присъствено.
Въпреки радостното настроение, сред гилдията на директорите обаче има известни притеснения, които могат да бъдат обобщени в няколко пункта:
Първото и много важно за нормалното стартиране на учебната година е бързата, точна и навременна работа и синхронизация на новата Национална електронна информационна система за предучилищното и училищното образование (НЕИСПУО), която започна да се въвежда в началото на 2022 г.
Второто са промените в нормативната уредба, свързани с промени в задължителните и избираемите учебни часове в седмичното разписание и промени в учебните планове по определени учебни предмети в прогимназиален етап в последния момент и липсата на еднозначни указания за реализацията им. Третото са притесненията ни за оцеляването на образователните институции във време на световна криза.
От какво идват притесненията на училищните директори и всъщност добра ли е идеята въобще да има такава електронна система?
Идеята на МОН да се обединят всички системи в образованието в една обща и единна за всички образователни институции от страната е прекрасна, защото ще позволява подобрена среда, бърза електронна комуникация и прехвърляне на данни между институциите. Но реализацията и въвеждането й в употреба „забуксува“ още от самото начало, защото не бе внимателно и добре обмислено техническото изпълнение.
Големият проблем идва от несинхронизирането й с всички външни доставчици, които до този момент сме ползвали. Неяснотата, която се появява при попълването на данни и грешките, които дава системата, затрудняват доста работата ни. Това е система, в която работят едновременно много потребители, въвеждат се голям обем от данни, които освен че трябва да бъдат обработени правилно, трябва да бъдат защитени и съхранени.
В началото всички смятахме, че работата с НЕИСПУО ще е бърза и лесна така, както пишеше по инструкция, но не би. Очаквахме, че с времето ще се усъвършенства и улесни, но фактите показваха точно обратното- колкото повече наближаваше септември, толкова повече грешките излизаха наяве и все по-често системата отказваше да работи в часовия диапазон на нашето работно време.
Понякога се налага по няколко пъти да въвеждаме информацията. Когато пък я въведем успешно и решим да проверим какво сме направили, изведнъж цялата подадена информация излиза по друг начин. Има много, много неща, които трябва да се подобрят и променят.
Всички попълнени данни в системата следваше да се синхронизират с данните на външните за системата доставчици и всичко да заработи като една добре смазана машина. Въпреки усилията и добрата комуникация с фирмите за електронните дневници, които от тази учебна 2022/2023 са задължителни за всички учебни заведения, нещата не се случиха „по инструкция“.
Когато едното звено не работи, се нарушава работата и на другото. И това е проблем – не само за педагозите, най-вече за учениците и техните родители. Искрено се надявам експериментът НЕИСПУО да стартира успешно в тази учебна година.
Цялото интервю с Весела Иванова прочетете на gramofona.com.
