– Г-н Стаматов, през последните дни активно заговорихте за необходимост от промени в средното образование – какви?
– Активен съм по една простичка причина. През последните 6-7 месеца не се случва нищо в цялата страна, в това число и в образованието. Съществува голям вакуум, който, за голямо съжаление, ни връща в изходна позиция отпреди година, когато бяха последните реални промени в средното образование.
За една година световното образование сериозно дръпна напред. В България нещата си стоят по един консервативен и дърпащ назад вариант. Заради голямата динамика много неща трябва да бъдат променени.
Поколението ученици също много бързо се променя. След COVID ситуацията, продължила 2 години, учениците са коренно различни. Начинът им на мислене и на учене е съвсем различен вече. Към това прибавяме и годината, в която имаме наш национален проблем. Всъщност може да говорим за една 3-годишна пауза за образователните промени. Трябва да се промени какво и как се учи. Темата се върти в пространството през последните 20 години, но реално нищо не е направено в учебното съдържание.
– През лятото се говореше, че децата ще започнат с нови учебни програми на 15 септември.
– Да, говореше се, но си остана там, във времето. Към тази много глобална тема се добавят и сериозните битови казуси като необходимостта от промяна на възнаграждението на учителските кадри. Връщаме се в изходна позиция отпреди година, когато нямахме такава инфлация.
Когато има битов проблем в сферата на образованието, всичко остава на заден план. Битовият проблем винаги е бил водещ, за да може да бъде направена следващата промяна. Инфлацията, която расте стремглаво, според почти всички директори води до необходимостта от сериозна промяна на възнагражденията на учителите от началото на следващата календарна година. Става дума за увеличение с 20-25, а дори и с 30 процента, за да покрие инфлационния индекс. Беше добре, че учителските заплати се удвоиха през последните 5 години. Лошото е, че инфлацията изяде 15-20% от тяхното увеличение, а това ще доведе до отлив на млади специалисти. Не можем да си го позволим, имайки предвид високата средна възраст на учителското съсловие. За да се случат всичките промени, това е важно условие, двигател за следващите стъпки.
– Какво точно в програмите трябва да се промени?
– Учениците вече са много прагматични. Те губят интерес към това, което им се предлага, още в края на първата минута. Това, което им се поднася, не е прагматично. Няма смисъл от неговото учене. Всъщност нашите учебни програми са на нивото от началото на 2000 г. А оттогава са минали 22 години все пак. Необходима е сериозна ревизия на програмите. Правеха се анкети с учители и родители за мнението им за програмите, но промяна няма. В програмите има много излишни факти. Потребността те да се наизустят обезсмисля целия процес.
Цялото интервю прочетете на 24chasa.bg.
