Диян Стаматов: Малките матури да се обединят в един тест

0
224

Договор между училището и родителите ще свали агресията

Връзките между отделните предмети, които ученикът прави, са важни, коментира в интервю за „Монитор“ председателят на Съюза на работодателите в системата на народната просвета на България и директор на 119-о СОУ.

– Г-н Стаматов, вчера се проведе националното външно оценяване по български и литература. Имаше ли някакво напрежение сред учениците?

-Не, нямаше. Ученици, учители и родители го очакваха с огромен трепет и вълнение. Според колегите изпитът тази година ще отрази минималните знания на учениците, защото им се стори доста лесен.

– Днес четвъртокласниците ще се борят със задачите по математика, другата седмица имат още два изпита. Стресиращ ли е големият брой изпити в рамките на седмица?

– Определено. Според мен изпитът в сегашния си формат е изчерпан и той измерва само минималните знания на учениците, без да дава никакъв ориентир на учители, родители и ученици.

– Според вас какво трябва да се промени в теста?

– Първото нещо, което трябва да се промени, е времето на провеждане на малката матура. За да се проведе изпитът, учебният материал трябва да е изучен. Моята позиция и тази на колеги е, че не бива да приключваме с придобиването на нови знания още в началото на май. Поради тази причина смятаме, че изпитът трябва да се фокусира или в последния учебен ден на годината, или в последната седмица.

– В такъв случай ще бъде ли достатъчно времето, за да получат учениците оценка и тя да бъде вписана в свидетелствата им за завършен четвърти клас?

– В момента изпитът се провежда по един традиционен хартиен вариант, но това може да се случва и на компютър. Така той може да бъде проверяван на момента, а на учениците да се представят мобилни цветни видеа.

Има едно състезание в начален етап – „Знам и мога“, в което се представят уменията и знанията на учениците по всички предмети. По същия начин не е необходимо изпитите да се разделят в четири последователни дни, а да бъдат един цялостен. Могат да се направят въпроси, които да са игрови и подходящи за възрастта. В същото време да оценяват езиковата възможност на учениците със способността им да пишат правилно и необходимостта да четат с разбиране, както е в момента във втората част на изпита по български език. Това е необходимо, защото в момента националното външно оценяване възпроизвежда кратки знания, без да дава възможност четвъртокласникът да извършва малки връзки между отделните предмети.

– Колко въпроса трябва да бъдат включени в изпита, ако той обхваща всички предмети?

– Не е толкова съществен броят на въпросите, а по-скоро връзката с отделните предмети, която те правят помежду си. При направа на един съвременен компютърен вариант може да се използва комбинация от различните предмети.

Когато се промени философията за провеждането на изпита и той е насочен към измерване на уменията, то тогава и самото учене ще бъде насочено в съвсем друга наклонност – придобиване на умения. Не както е в момента – да се изисква възпроизвеждане на дадена информация.

Един такъв комбиниран вариант на явяване на изпити в седми клас би ограничил според мен категорично един проблем, който съществува в нашата страна от много години. Комбинираното явяване на изпити, в които има заложено мислене, творчество, съвременни технологии, поставянето на игрови въпрос в реално време ще ограничи необходимостта от явяване на частни уроци.

В седми клас насочваме вниманието си единствено и само към измерване на знанията по български език и литература и математика. Поради тази причина учениците се фокусират само върху тях и се обезсмисля подготовката на учениците по абсолютно всички останали предмети, които те изучават. Ако обаче в края на тяхната подготовка се знае, че изпитът е комбинативен по всички предмети, с въпроси, които са насочени не към измерване на възпроизвеждането, наизустяване, а на отговаряне творчески на поставените въпроси и показване на уменията на 21-ви век, то тогава и ученето в прогимназиален етап коренно ще се промени. Там в момента наизустяването е в най-голяма степен.

Най-вероятно това на пръв поглед изглежда доста революционно. В днешно време тази стъпка обаче трябва да се направи, защото тя е важна еволюционна стъпка да променим самата ни образователна среда. Всички знаем, че децата учат за изпита. Затова, за да променим начина на учене, първо това трябва да се случи с тях.

– Смятате ли, че в по-горните етапи също трябва да има някакви промени?

– Голямата промяна в матурата в 12-и клас, която беше направена преди три години, е насочена към разделянето на държавните зрелостни изпити на модули. По този начин се гарантира възможността те да бъдат провеждани, без да остават съмнения за възможността за евентуално преписване. Тази промяна задължително трябва да се надгражда с всяка изминала година, за да придобива много по-съвършен формат.

И при държавните зрелостни изпити голяма част от въпросите са изцяло на принципа на възпроизвеждането, без да изискват мислене. Много пъти сме виждали завършващи ученици, които не могат да напишат едно заявление за работа. След като не могат да се справят с тази задача, това би могъл да бъде един от въпросите на техния държавен зрелостен изпит. В момента налучкването на въпрос понякога гарантира тройката на матурата.

Тези проблеми могат да се променят лесно със съвременните дигитални възможности. Въпросите за изпита трябва да бъдат комбинирани и по-осъвременени. За всеки ученик може да се генерира отделен тест, но не смятам, че някой би казал, че неговият тест е по-труден от чуждия. Провеждането на изпитите по европейската езикова рамка е на доста по-добър принцип и там няма как два изпитни варианта да бъдат абсолютно еднакви. Съществуващите механизми просто трябва да се приложат.

– Неучебният ден след евроизборите отново ще бъде причина за преструктуриране на учебните планове. Смятате ли, че това би довело до проблеми?

– Има определен брой учебни дни в годината, за които учителите правят своето разпределение, но възникват неочаквани неща като грипни ваканции, зимни проблеми, избори, които се явяват като неочаквана дата.

Всичко това може да бъде заложено още в началото на учебната година с по-гъвкава програма по отношение на разпределението на учебните дни. Те ще са точно определен брой, но без да са фиксирани. Всяко училище ще може да преценява кога да използва определения брой ваканционни дни. Това би предизвикало дискусия сред родителското съсловие, защото всички сме свикнали да започваме учебната година на 15 септември. Когато обаче възникнат неочаквани неучебни дни през януари или февруари в училищните институции, родителите също са засегнати от тези проблеми и няма какво да правят с децата си. Затова е редно точно този проблем много внимателно да се обсъди и да се стигне до консенсус, с който ваканциите да са гъвкави, в пряка връзка с тяхната реална необходимост. В момента имаме дълга лятна ваканция и много кратки зимна и пролетна.

– Миналия месец станахме свидетели на агресия от страна на родител към педагозите в неговото училище. Каква е причината за това според вас и по какъв начин можем да защитим учителите да се чувстват спокойни, вършейки своята работа?

– Последният случай на агресия бе насочен към проблем в комуникацията между родители и учители. Аз, като директор, застанах зад учителите колеги на 51-во училище и по съвместна инициатива с него обсъдихме проблема на последния отраслов съвет в Министерството на образованието. Тогава категорично застанахме на позиция, че трябва да се спазват правилата във всички училища – такива, каквито в момента са разписани и съществуват на законова или подзаконова основа. Тези правила трябва да бъдат спазвани от абсолютно всички участници в учебния процес, без значение дали на тях им харесват или не, дали са им удобни. Никой не трябва да забравя, че основната институция в страната ни за създаване на правила, за създаване на навици за отговорност си остава училището. И когато родителите са на различно мнение от учителите, възниква противопоставяне между двете най-важни възпитателни институции за децата – семейството и училището. Именно поради това възникват понякога и агресивни подходи.

– Трябва ли да има санкции в такъв случай за родителите, които не спазват тези правила?

– Тези санкции са една необходимост, за да светне лампичката, че правилата са за спазване. В училището в момента категорично липсва една ясна договореност, която да е правилно и точно разписана между всички родители, които са записали децата си в училище. Може да бъде всякак формулирана – договор или етично споразумение, но там трябва точно и ясно да бъде разписано какво ще се случи, ако родителите не се съгласяват с това, което им предлага училището. Какво ще се случи, когато те не са на едно мнение по отношение на санкционирането на тяхното дете за определени отклонения от нормите или ако не са съгласни с оценката, която им е поставена.

Съдействието на родителите е една много важна позиция. От родителя не се очаква нищо друго освен да бъде съпричастен и да бъде част от добре подадената му образователна ръка за неговото дете. Всяко едно отдалечаване и несъобразяване с предложения, които училищата дават на родителя, води само до невъзможност за добро възпитание на техните деца.

Източник: в-к „Монитор“