Талантите на един директор: Кина Котларска

0
92

То, всяка професия си има своите отговорности, но какво ли е да си директор на най-голямото училище във Велико Търново – СУ „Емилиян Станев”, и как минава един работен ден? С тези въпроси започваме разговора с Кина Котларска – винаги усмихната и позитивна жена, която не се притеснява да бъде откровена или да покаже слабост. Позната е на цялата великотърновска общественост, но в отреденото ми време сред напрегнатия й график неочаквано се разкри пред мен една друга жена – пълна с таланти, с много и на пръв поглед несъвместими интереси към науки и изкуства и едновременно с това – безкрайно мотивирана и концентрирана на работното си място.

„Ежедневието на един директор е меко казано интересно. Ние не скучаем. Имаме най-различни задачи за решаване. Понякога се забъркваме в комични ситуации, понякога в трагични, но най-често сме като в бразилски сериал. Един път сериите продължават, понякога филмът свършва в една серия. Време за скука няма. Даже понякога ежедневието е толкова динамично, че чак шизофренно. Влизаш в един проблем, излизаш от него, влизаш в друг напълно различен”. И изрежда какво е правила от сутринта. Първо, трябвало да реши въпроса с парното, че зимата иде, а ремонтът в училището продължава. Правили проби да не протече някъде. След това наблюдавала как вървят довършителните ремонти в Актовата зала и изхвърлянето на стари мебели. Уточнявала логистиката на обучение на учители в края на месеца, присъствала на  двучасов урок по проект, в който училището участва и по този повод посрещнала двама софийски колеги, последван от три съвещания. И това само до обяд. А задачите не свършват. Предстоеше й откриване на изложба на колежка, ще поработи върху длъжностните характеристики, без да е наясно дали няма да й се случи още нещо. Като прибавиш служебната кореспонденция и разглеждане на два случая с проблемни ученици, денят минал.

Затова вечер вкъщи се прибира уморена, но ако денят е минал успешно, се чувства и  удовлетворена. Случва се да е останал проблем, за който не знае как да постъпи, а такива в директорската практика има много. „В повечето случаи, когато трябва да вземеш решение, не избираш между добър и лош вариант. Избираш между два лоши. Много мисля при такава ситуация. Събуждам  се по никое време, в 4 часа и докато не я измисля, честно, не мога да заспя”, споделя Кина Котларска.

 Тя е начело на училището от 2012 г. Тези 7 години не са много, но й се струва като че ли цял живот е била директор, защото са изключително интензивни. Понякога й писва, но това е работата, която според нея уплътнява целия й капацитет. „Във всяка една работа щях да чувствам, че имам нещо, което не употребявам като умения и компетентности. Стои си в латентен вид и не се проявява. Когато усещаш, че си полезен, свършил си добра работа, а резултатите се виждат, може да си уморен, но доволен”.

Започнала да работи от 22-годишна, без прекъсване в стажа, Кина Котларска има завидно разнообразна трудова биография. И не защото не обича да се задържа на едно място, а просто много е учила и много знае и може. В началото на кариерата си е дружинен ръководител, после в Добрич минала през Център за работа с деца, учителка по френски и уредник-етнограф в музея. Вече във Велико Търново преподавала 8 години по история в ПМГ „Васил Друмев” и по история на френски в Езикова гимназия. Старши експерт по история в тогавашното РИО, последвано от учителска практика по история и френски в Електротехникума в Горна Оряховица. Вече започва 8-мата си година в „Емилиян Станев”. Зад всичко това стоят години на обучение. Завършила е Езикова гимназия в старата столица с френски и се гордее с това. А и нейният випуск бил от първите с разширено обучение по този език. После следвала „История” с втора специалност „Френска филология” във ВТУ, има и едногодишна магистратура в Монпелие – Франция, както и докторантура по Педагогика в нашия университет.

Нямало никаква дилема дали да учи френски език

Това си е било в реда на нещата, заради майка й, която 42 години преподавала на учениците този толкова романтичен език. Самата Кина Котларска не се смята за романтична, а по-скоро за прагматична натура. Но, като на всяка жена, и романтиката не й е чужда. В изучаването на езика натиск нямало, нито майка й оказвала някаква помощ. Вкъщи имало достатъчно книги и двете със сестра й се справяли сами.

Кина Котларска – художник и математик

От малка искала да стане художник и по нейните думи рисувала много добре. Посещавала школите в Профсъюзния дом, а другарката Радева – търпелива и лъчезарна жена, й дала основата. Не много силно, но достатъчно, искала да учи в Казанлък. Мераците й били попарени от нейната майка, която настоявала да учи във Велико Търново заради злощастните си спомени от варненската Френска гимназия. Има много любими художници, но обича най-много импресионистите – Огюст Реноар, Тулуз Лотрек, както и художниците от „Арт нуво” като Алфонс Моха и Густав Климт. Или, както я определя тя, „Прекрасната епоха на Европа – между XIX и XX век”.

Когато била във Франция, обиколила всички най-прочути музеи, за да види с очите си великите майстори. Наред с възхищението обаче, чувства и леко разочарование: „Честно казано, такива музеи са малко трудни, защото има много хора. Не можеш да се съсредоточиш. Вярно, че една картина на живо е много по-различна от това, което е в албума, но той е в ръцете ти. А музеите са като кръстопът, на който част от хората въобще не знаят за какво са там. Създават понякога трудно поносима врява и напрежение”, смята тя. 

Сега Кина Котларска не рисува както преди. Приятелка й подарила бои за стъкло и се упражнява върху няколко шишета. Влечението й е по-скоро към приложните изкуства, защото обича да майстори. Ако някога й остане време, би се занимавала с бижута, дрехи.

Второто й професионално желание било да стане архитект, защото много обича математиката. Тази наука й е слабост до ден-днешен и може безпогрешно да решава и сега задачите до 8-ми клас. Когато била в 7-ми клас, кандидатствала първо в Математическата гимназия и изкарала приемните изпити с пълна шестица. Но, в крайна сметка, се записала в Езиковата. „Математиката е много красива наука, защото е логична и дава възможности за различни решения. Можеш да стигнеш до верния отговор по няколко пътя”, обяснява привличането си Кина Котларска.

Директорката има възможно най-високия разряд на шивачка

С този пък занаят излязла от Езикова гимназия. Задължително всички ученици преминавали през някакво професионално направление. Първоначално се колебаела дали да не подхване екскурзоводството, но този път се намесил баща й. Научила се да си шие дрехите и особено в трудните години около 1989 г., шиела на семейството си абсолютно всичко – от панталоните и блузите до палтата, шапките и чантите. В наши дни време за шиене не й остава много, по-скоро се хваща за иглата и машината, ако трябва някоя дреха да се преправя. Или шие за удоволствие нещо дребно – чанта или обложка за книга. Винаги се включва със свои неща в коледния базар, който училището организира. Любима дизайнерка й е Коко Шанел, чийто стил е олицетворение на класиката.

Само в музиката не е компетентна, но е от първия випуск на ДЮФА „Българче”

Бонка Бонева е била тогава хореограф и Кина Котларска не крие положителното си отношение към народните танци. Синът й също танцувал при тази специалистка 13 години. „Смятам изкуствата за много важни в развитието на едно дете. То е като щампа, която остава в мозъка му завинаги. И му помага да се ориентира по най-добрия начин в бъдещия си живот – от подредбата на дома до възпитанието на децата му”, казва Кина Котларска.

Сред многото й таланти е и писането на учебници и помагала по история. Прави го с удоволствие, защото мисли, че добрият учител, а тя се смята за такава, трябва да споделя това, до което е достигнал. А не да се открива наново топлата вода. Чете редовно педагогическите новости и то не толкова, за да е „в час”, а защото намира идеи, които прилага в своята практика. Може дълго да разсъждава за образователните реформи  в последните години – някои добри, други не до там. И най-големия проблем Кина Котларска вижда в това, че ключовата фигура е на учителя, а във всички документи и политики акцентът пада върху ученика. Което тя смята за неправилно. Като цяло, според нея обществото трябва да има по-голямо доверие в българските учители. Те знаят какво правят, защото са хора добре подготвени, сериозни и нямат желание да претупват работата си. Но тях ги боли от това недоверие.   

И вкъщи, и на работа аз съм си аз

След шума в училище обича тишината вкъщи. Обича и да си поспива. Но и да пътешества. Ходила е в много страни, като предпочита Централна и Южна Европа. И най-вече Средиземноморието, защото там е топло. Споделя, че може да стои гладна и без пари, но на студ не издържа. И както обича слънцето, така и то е белязало характера й – слънчев. „Аз съм оптимистично настроена и по принцип смятам, че хората са добри. Това мое виждане понякога ми докарва големи беди. Защото аз постъпвам към другите като към себе си, но не всички хора действат по този начин. И се набутвам между шамарите. Достатъчно много удари съм получавала в живота. Имам обици на всички уши и то по няколко, че и на носа си вече…”, усмихва се Кина Котларска.

Нейната радост и гордост е 23-годишният й син, който учи магистратура за тонрежисьор в София. Останала вдовица отдавна, огледала го с помощта на майка си. И нали е двете са учителки, той от малък е приучен да не преминава определени граници. Затова и никога не е създавал проблеми – нито с оценки, нито с поведение.

Безпроблемно директорката се справя и с ръководството на огромното училище. А как? – „С мерак. Трябва, а много директори не го могат, да си представиш как с най-малко разход на енергия да свършиш най-много работа. И друго. Предупреждавам новоназначените, че аз съм директор и нямам възможност да дишам във врата на нито един учител. Всеки един си има периметър на самостоятелност и вече, при нерешим от тях проблем, знаят към кого да се обърнат. В „Емилиян Станев” има 4 зам.-директори. Всичките са моята дясна ръка. Без тях не мога. Но и всичките са взаимозаменяеми. Ако четирима заминем и остане един, той знае какво да прави. Имам им абсолютно доверие, защото са изпитани бойци”.

Колкото и дини да носи под една мишница, Кина Котларска не помни да е изпускала някоя. За което се изисква организираност, неприсъща на всеки. На нея пък я приучили родителите й, които винаги са й вярвали, че ще се справи и я оставяли да решава самостоятелно. И сега тя вярва, че това е от основните грешки на съвременните родители – свръх контрол над детето за тяхното собствено успокоение. Но това, казва директорът и родителят Кина Котларска, е бомба със закъснител.

Ана Райковска

Източник: regnews.net