Миналата година изпратихме милион отзиви по електронния дневник, казва в интервю за „Монитор“ председателят на Съюза на работодателите в системата на народната просвета и директор на 119-о СУ.
– Г-н Стаматов, месец след 15-и септември във всички училища приключиха родителските срещи. Как протекоха при вас?
– Предходната учебна година започна активното функциониране на електронния дневник и родителите ежедневното се информираха за всички оценки, отзиви. Чрез него миналата година изпратихме съобщение до всички настойници и предложихме да преустановим традиционните родителски срещи. Обосновката беше, че те не са ефективни за самите тях и не носят нищо позитивно за самите ученици. Бях изненадан, че с пълно единодушие родителите приеха това предложение без никаква вътрешна съпротива, което говори, че за тях това е било добре дошло.
В края на учебната година обаче обмислихме какво липсва в тази родителска информираност. Стигнахме до извода, че не бива да се лишаваме от средата, в която сме имали по няколко родителски срещи през учебната година, до ограничение на общуване само с електронен дневник. Тази комуникация е успешна, но не винаги ефективна, тъй като интерпретацията, която всеки родител си прави за оценката или отзивите, не винаги е достатъчно точна, обективна и прецизна. Поради това тази година направихме една голяма родителска среща. Тя беше за представяне на правилата за учебната година и протече при голям родителски интерес. Настойниците на близо 1500 от всички 1600 ученици присъстваха на трите дати, в които я бяхме разпределили. Единствено родителите на учениците от 12-ти клас не са проявили необходимия интерес.
– Ще има ли промяна във формата на родителските срещи тази година?
– Следващата по-голяма промяна, която предложихме при комуникацията с тях, е периодично да осъществяваме конкретни срещи на учител с отделен родител. Тази практика съществува в много европейски страни.
– Подобно на учителските консултации, които се провеждат през седмицата.
– Това е популярното наименование. С всички класни ръководители направихме график от 1-ви ноември до края на учебния срок кога ще бъдат конкретните срещи с всеки един родител.
– За всеки родител ли ще бъде заложена отделна дата?
– Първо е проведен разговор с родителите, предложени им са варианти за час, ден и те да преценят удобно за тях време. Те и класният ръководител трябва да намерят пресечна точка без напрежение между двете страни, а по-скоро в тяхна услуга. Всеки родител би могъл да се освободи за 15 минути от работното си място. Не е задължително срещата да се проведе в училище, може да бъде извън него, но в рамките на едно прилично време, в което класният ръководител като най-запознат с всички позитиви в поведението на ученика, може да представи една обективна предварително подготвена информация на всеки родител. Настойникът пък може да направи обратна връзка за това, което е забелязал в досегашното поведение на детето си. Тази по-различна и по-човешка комуникация би намерила своето отражение в по-нататъшното развитие на ученика.
– Така и родителят няма да задава въпроси пред всички и може би ще бъде по-спокоен да разпита за детето си.
– Добрата и спокойна комуникация между родителя, който остава най-важният фактор, и учителя би довела до резултатност. Няма да има неудобство от другите присъстващи, за които тази информация не е от значение. Последствията ще бъдат много по-конструктивни за самото дете, ако родителят знае другата, много важна педагогическа гледна точка за поведението на детето му в училище. Единственият негатив от цялостното премахване на досегашните традиционни родителски срещи е, че чрез електронния дневник настойниците се запознават с оценките и отсъствията, но нямат цялостна представа за мнението на педагога, на педагогическия съвет, на психолога, на класния ръководител. Затова педагогическите консултация са мястото, където това да бъде споделено. Тук става въпрос за най-обикновени срещи, а не за екстремни ситуации, при които се налага родителят да бъде поканен и за други допълнителни разговори, ако детето има лошо поведение или прекалено много отсъствия.
– От просветното министерство апелираха училищата да сключват споразумения с родителите. Вие подписахте ли такива?
– Чрез съществуването на електронния дневник родителят е информиран за всичко, което става с детето му. В големите училища обаче забелязваме отдалечеността му от случващото се в класа, той не се интересува какви са особеностите, свързани с общата родителска активност. Споразуменията са втората важна крачка за съвременна комуникация. Много важно е правилата, които има във всяко едно училище, да се изпълняват и спазват от всички родители. На първата ни обща родителска среща им предложихме сключване на договорни отношения или споразумения, които да представят какви са особеностите на всеки един клас, какви са ангажиментите на родителите, в какви активности трябва да се включат. В тях е засегнато организирането на ученически екскурзии – как и кой събира средствата за тях. Със споразуменията родителите са информирани каква е ангажираността им, когато има проблем с присъствието на децата в училище.
– Имаха ли някакви притеснения преди да подпишат споразуменията?
– Една част от родителите се интересуваха дали са юридически издържани. Ние се договаряме на добри човешки отношения, при които водещата позиция е доверието. Разумно и редно е всички страни да спазват моралните ценности, които са в основата на образованието. В училище създаваме правилата на човешките отношения и най-важното нещо не е дали споразуменията ни са юридически издържани. Важното е двете страни да спазват нормалните взаимоотношения в ежедневната комуникация помежду си. Бяха разписани над 1200-1300 споразумения към тази дата, което означава, че само родителите на пълнолетните ни ученици не са ги задписали.
– Имало ли е родители, отказали да подпишат този документ?
В отделни абзаци на самото взаимно споразумение родителите отбелязват кое не приемат. Част от тях например не желаят децата им да се снимат по различни поводи и това е важно да бъде отбелязано в този документ.
– Т.е. родителите могат да подпишат отделни части от споразумението?
– На едно място е събрано всичко, което касае взаимоотношенията ни. Всеки един родител отбелязва възможностите и желанията си. Родителят е най-важният фактор при възпитанието на децата. Оставяйки ги в училище, те предоставят и необходимостта правилата да бъдат спазвани на 100 % както от техните деца, така и от самите тях. Именно чрез съвременно споразумяване е разумно да се договори това.
– Казахте, че активно използвате електронния дневник. Колко съобщения са получили родителите миналата година?
– От септември до юни бяха изпратени почти милион отзиви до всички родители, чийто деца се учат в училище. Те са с широк спектър от информация. Отзиви се дават почти по всеки предмет за нивото на подготовка при домашните работи. В края на часа учителите изпращат информация до родителите за активността на учениците, за поведенческите им реакции, закъснения и техните причини, отношението на отделните ученици към даден предмет. Милион звучи много, но реално това са около 600 отзива на човек за цялата учебна година или около 4-5 отзива всеки ден за отделен ученик, което не е чак толкова много. За цялата година това е много активна обратна връзка с училищната среда. В хартиения бележник родителят имаше няколко реда за забележки, а 650 смс-а, изпратени до родителя, са революционен скок напред във времето за информираност. Само за първите две седмици тази година бяха изпратени над 13 000 отзива, оценки, отсъствия, съобщения.
– Какво се случва, ако учениците натрупат голям брой отсъствия?
– Присъствието на децата в училище е важно за всички. Когато ученик отсъства, родителят, трябва да знае къде хлапето му. При определен брой отсъствия той трябва да знае, че никой няма да му вземе детето, а просто ще се поговори с него. При нас отсъствията не са много. Когато имаме повече от 15 отсъствия на ученик, винаги сме запознати къде е детето. Класният ръководител и родителят са в пълна и постоянна комуникация. Спокойствието идва и от това, че не само никой няма да вземе детето, а по-скоро родителската грижа е от първостепенно значение. Освен да запази живота и здравето на детето си родителят трябва и да го образова максимално качествено и с всички съвременни подходи, което предлага днешното образование. Негативното настроение и страховете показват, че различни групи хора са притеснени за собственото си битие и ежедневие, но няма нищо по-сигурно от училището като място за пребиваване на всяко едно от децата през по-голямата част от деня.
Източник: https://www.monitor.bg
