Директорът на училището е двигателят на промяната в образователната общност

0
162

В малката ни България има към 2500 директори на училища и около 3000 на детски градини и други образователни институции.

Това са едни от най-одумваните и спрягани за всякакви земни грехове хора.

Но, това са и реалните изпълнители на политиката на образованието във всяко кътче на страната ни. Те прокарват трудните стъпки за всичко, което трябва да се направи за по-добър дух на училището, за училищната атмосфера, да има необходимото за всеки и във всеки един момент.

Директорът отговаря за всичко в училището. Винаги когато има значим успех, то той е дело на педагогическия колектив. Когато обаче нещо не се случи или не е чак толкова привлекателно, тогава е виновен директорът.

Едни ни определят като авторитарни управленци, други ни наричат феодали.

Хубаво е все пак, че от време на време се чува и добра дума.

Истината обаче е, че всеки малък успех в трудното развитие на прехода у нас, е резултат на доброто училищно управление.

Навсякъде в училищата, където има добър тристранен диалог ( между учители, родители и директор), взаимен професионален и конструктивен компромис пред възникналите препятствия, то там училището убедително се развива.

Всеки казва, че има много бумащина в системата ни. (Надали за някого е от значение, но най-много затрупваща бумащина има в работата именно на директора.) Реалността през последните години позволява да затворим отминалата книжна страница на живота и да преминем в един по-лек и опростен електронен вариант. И тук отново силата на директора е определяща, за да покаже пример и крачка пред всички останали, за да може промяната да бъде по-възприемчива.

Директорът е първата защитна стена пред всяка съпротива (и на учители, и на родители, и на ученици), особено при предложенията за промени – всякакви, от най-дребните, до по-мащабните.

Директорът е вдъхновител за всеки един учителски колектив.

Без неговото съгласие няма как да се получи дори най-малката промяна в училище.

Но директорът понякога може да бъде и спирачката за напредъка, дори и упадъка на една организация. Рецидив, който не бива да се допуска.

За да бъдат такива случаи рядкост, важността за високата професионална подготвеност, за добрата законова информираност, за висотата на адекватната комуникативност са изключително необходими качества за абсолютно всеки един директор.

Когато се правят промени на национално ниво, високата подготвеност на директора е сигурен знак за правилното им и умело прилагане (въпреки трудностите, независимо от уместната съпротива).

През последните 3 години в управлението на училищата навлязоха чувствителни финанси. Освен за увеличение на заплати, но и по редица програми и проекти, за удовлетворяване на различни дефицити. Определено днес малките училища са далеч по-добре от големите образователни мастодонти. За това своята роля оказа нововъведената финансова система в учебните заведения. С други думи – днес в училищата има много повече пари, стига умело, разумно, предвидимо да бъдат управлявани! За да бъде това факт е изключително необходима добра финансова култура на всеки директор, бързо споделяне при възникнал казус и обсъждане на възможностите за разрешаването му.

Директорът е човекът, който трябва да сподели финансовата ситуация на всеки три месеца пред учителите, но и пред родителите. Добра или лоша, финансовата картинка трябва да бъде прозрачна. И въпреки, че се очаква всички пари да бъдат за заплати, уместно е всеки път да се повтаря, че трябва да има и известна сума от бюджета за обща издръжка на организацията, като това са част от всичките предвидени средства за годината.

И на финала, пред прага на новата учебна година, от директорите отново се очакват чудеса! Така е! Точно сега е уместно да стегнем позитивните образователни редици! Да предоставим силата на свободата в ръцете на знаещите какво да правят с нея (креативни) учители; да стимулираме с различни поощрения наличните добри практики в училищата ни; където имаме добри примери да намерим правилен начин да ги покажем. А свободата означава и повече учителска отговорност в това какво и как преподават.

Родителите очакват от нас добро образование и човечност , но и най-доброто за децата си. Тяхната съпричастност, ежедневна подкрепа и силна информираност ни е изключително необходима. Голяма част от родителите се отдалечиха от училището и учителите, но отново от нас зависи да ги привлечем за сигурни съюзници.

Обществото ни дава пари, за да работим по-добре. За да мотивираме учителите да стават всеки ден по-добри от вчера, да правят по-успешни и увлекателни часове.

От всички нас зависи изключително много.

От всеки един поотделно зависи силата на организацията ни. Името й. Доверието към нас.

Силата е в доброто отношение!