Всяко училище получава три суми при формирането на бюджета си – една (еднаква за всяко училище) за това, че е училище;
втора сума за брой паралелки;
трета сума за брой ученици.
Всички тези суми са увеличени с малко над 17% в сравнение с 2018 година. Този процент е напълно достатъчен за предвиденото увеличение на заплатите, както и за издръжката на училището.
За жалост една малка група училища имат намален брой ученици в сравнение с миналата година (или намален брой паралелки). При тях е естествено средствата за 2019-та да не са достатъчни за предвиденото увеличение.
Тук е важно още едно уточнение – оптималното съотношение на брой ученици в училището към реален брой учители е 14:1 (на всеки 14 ученици един учителски щат). В 80-85% от училищата в страната съотношението е в нормални граници (14:1 до 12:1).
В част от училищата (в някъде към 15-20% от училищата) това съотношение е трайно нарушено – някъде достига дори до 6:1 т.е. на 6 ученика има назначен 1 учител. Там това нарушено съотношение е критично и основна причина да не се достига очакваното увеличение. Няма и как да се достигне.
В тези училища има две възможности :
– Първата бих нарекъл „социална“. Събират се всички учители, синдикати, директор и ясно си представят ситуацията. Обикновено това са по-малки колективи (с малки изключения), хора, които се познават от години, дори на много места са си и роднини. Решават какво да правят – или си работят без заветното увеличение и запазват работните места на всички, в условията на малко ученици и много учители. Или си преценяват кого да съкратят или пенсионират, като с това оптимизиране си достигнат споменатото съотношение ученик:учител, за да могат предвидените средства да достигнат за 20% увеличение. При тази ситуация е необходим максимален консенсус – без излишни крясъци на синдикални лидери, нито излишно високомерие на директор. Необходим е оптимален добър тон за постигане на договореност.
– Втората възможност е по-скоро силно рестриктивна. В училищата с нарушен баланс на ученик:учители да се приложи болезнен, неактуален подход на съкращаване на част от персонала. До нива за достигане на оптималните за системата ни параметри. Този вариант е по-труден, но пък по смислен, според мен.
Наблюденията ми от последните две години по отношение на създаването на училищни бюджети показват, че при новата система на финансиране най-комфортно се чувстват училищата с 500 до към 700 ученици.
Малките училища получават средства още по направление за “уязвимите групи”, за механизма за обхват и задържане на учениците.
Така наречените „големи училища“ са вече в по-затруднено финансово положение и то ще става все по-трудно. Наложеното становище “те – големите, са си големи и ще се оправят”, е напълно погрешно от две години. Ето един пример – при училище с 50 паралелки, ако напусне по един ученик в паралелка, това би намалило с 50 ученика училището, без да има промяна на броя на паралелките. А ако в училище с 10 паралелки дойдат 50 ученици, то това са цели нови две паралелки. Т.е. финансиране по двата нови стълба (брой ученици, но и брой паралелки).
Ясно е, че бъдещето е към намаляване плавно на големите училища и към увеличаване на броя на учениците в най-напред средните, а после и в по-малките училища. Точно заради това златната среда е спазване да доброто съотношение 14 ученици към 1 учител. Или поне максимално придържане към него.
(Правя уточнението, че в професионалните гимназии това съотношение е по-различно , но пък и там системата на финансиране е леко по-благоприятна).
Диян Стаматов
